Елита на украинската армия е вкаран в примка при Курск

 

Елита на украинската войска е вкаран в " примка " при Курск - съветски специалитет от времето на маршал Котузов. През 1812г., стопилата се " Великата войска " на Наполеон от 600 000 на 30 хиляди премръзнали брадясали и заболели бойци стигат до река Березина, чиито мостове са взривени. Температурата е минус 20 градуса. Наполеон заповядва строенето на понтони. Десетки бойци влизат в ледената вода и умират от мраз. Руснаците от армиите на Витгенщайн и Чичаков броят труповете на французите и чакат заповедта на маршал Котузов, създаден от Александър I-ви в главнокомандващ всички съветски армии, да унищожат останалите живи и да заловят Наполеон. Тази заповед не идва и Бонапарт съумява да избяга. Гневът на съветската войска и общество като цяло показва най-добре Толстой във " Война и мир ". Той написа междудругото: " Този стар Котузов би трябвало да разбере, че неговото време е свършило! " Никой от тях не помни, че в борбата на Трите армии при Аустерлиц, когато французите - спечелили, вършат също " примка " към съветския Цар Александър. Тогава Наполеон праща писмо по куриера Долгоруки, в което известява на обсадения съветски Цар, че може да се върне в Русия без да бъде обезпокояван. Котузов сигурно е бил там дружно с Царя. Подробност, която ядосаният Толстой пропуща. 

Настоящата обстановка при Курск припомня Аустерлиц, с тази разлика, че едни против други не са Наполеон и Александър I-ви, а Зеленски на разположение с Макрон против Путин. И какво се получава. Френският президент, който никой не пита, предизвестява: " Руската експанзия би трябвало да спре! Трябва да спре разпростирането на руснаците! Да спрат и декларациите, чиято цел е печелене на време! "  

От Москва Путин дава отговор очебийно хладно, дори мразовито: " Да сложат оръжие и ще останат живи и изпратени почтено! "

В такива сложни моменти, историята има своите хубави страни. За тези които обичат да четат.

Божидар Чеков